„Викингът“ – артистичен реализъм с големи амбиции

„Викингът“ на американския режисьор Робърт Егърс бе сред многото филми, чието заснемане се забави значително заради пандемията, но от миналата седмица той вече е по кината.

Егърс се утвърди като изключителен визионер със смразяващата „приказка“ от XVII век „Вещицата“ (2015), последвана от „Фарът“ (2019) – хипнотизиращ сън за русалки и убийства. И двата филма имаха атмосфера, която можеше направо да се вкуси, и се възползваха от сравнително ниския си бюджет, сътворявайки много от малко.

Не така стоят нещата с „Викингът“ – епос с бюджет от над 70 млн. долара, който прилича на комбинация от „Беоулф“ и „Хамлет“ (Егърс и Шекспир ползват скандинавска легенда като основа). Създадена в съавторство с исландския поет Сьон, лентата е представена амбициозно като опит за „най-реалистичния филм за викинги, правен някога“.

Сюжет

Началото е в измисленото северно кралство Храпсе през 895 г. от н.е. Тук крал Орвандил (Итън Хоук) е убит от своя полубрат Фьолнир (Клаес Банг) пред очите на малкия си син Амлет, който после вижда как майка му, кралица Гудрун (Никол Кидман), е отнесена от новия владетел с писъци.

„Ще отмъстя за теб, татко. Ще те избавя, майко. Ще те убия, Фьолнир“ се превръща в мантра за  Амлет. След като бяга от дома си, той израства, за да се превърне в коравосърдечен наемник в земите на Русия. Зрялата версия на героя се играе от шведската звезда Александър Скарсгард.

Впечатляващ удължен кадър (един от многото) проследява нахлуването на изпадналите в транс наемници в славянско село. Среща с ясновидка (пресъздадена от певицата Бьорк) насочва Амлет по заобиколен път към Исландия, където се представя за роб, за да проникне в кръга на чичо си. Междувременно се съюзява с Олга (Аня Тейлър-Джой), която му казва: „Твоята сила чупи костите на хората. Аз имам хитростта да сломя съзнанието им.“

Предимства

Сценарият на филма е такъв, какъвто се очаква да бъде. Диалозите са леко елементарни, но все пак трябва да се има предвид епохата, в която се развива действието. Наистина си личи мащабното проучване, което екипът е направил. Всички детайли – декори, костюми, оръжия – са изпипани до съвършенство. Мнения на експерти сочат, че наистина има максимално придържане към реализма, включително по отношение на бруталността в доста от сцените.

Актьорската игра е солидна, все пак главните роли са поверени на доказали се актьори. Изумителната физика на Скарсгард донякъде отвлича вниманието от представянето му. Никол Кидман играе с присъщата за нея комбинация от нежност и твърдост и „краде шоуто“ в шокираща сцена с порасналия Амлет.

Но най-голямото предимство на „Викингът“ е визията. Егърс има проницателно око за пресичането между реалния и отвъдния свят. Смесва земна осезаемост с неземни видения по впечатляващ начин, особено когато монохромният ноар се прекъсва от златисто сияние – ключов мотив. Заснетите пейзажи спират дъха, а саундтракът майсторски помага за общите внушения.

„Викингът“ е жестока, нихилистична и хаотична история за безкрайния кръговрат на насилието, за избора между това да обичаш приятелите си и да мразиш враговете си. Филмът стои като малко странна пресечна точка между касовите блокбъстъри и инди арт лентите. Резултатът не е легендарен като мита за Амлет, но със сигурност си заслужава гледането.

Снимка: Instagram.com