Ново българско издание на „Пнин“ на Владимир Набоков

В „Пнин” гениалният писател разказва историята на първата вълна изгнаници

„Сега се намирам тук. Американски гражданин. Преподавам руски и тям подобни във Вандалския колеж”, представя се Тимофей Пнин на забележителен откъм акцент и симпатични грешки английски език.

Този господин на 50+ години е сред любимите герои на Владимир Набоков и в романа си „Пнин” авторът влага някои автобиографични нотки в образа на разсеяния професор. Не по отношение на английския, понеже Набоков проговаря първо на този език, а после научава руски, а защото е руснак, избягал от болшевишката революция. Подобно на създателя си, Тимофей Павлович най-напред намира убежище в Германия и Франция, а после и в САЩ. Пнин е представител тъкмо на първата вълна емигранти отвъд океана.

С този роман Набоков пробива сред американските читатели и през 1958 г. получава първата си номинация за National Book Award за литература. Преди броени дни у нас излезе второто му издание с превода на Пенка Кънева от руски отпреди 22 години, но в нова редакция, корица на Люба Халева и с логото на издателство „Лист”.

За разлика от своя създател, Пнин не успява да се впише в чуждата среда. Прокуден от родината, той я носи в сърцето си. Животът го запраща все в погрешния влак и той преминава през него с трогателна беззащитност. Въпреки това проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце.

И тук читателите ще открият брилянтните стилистични хрумки и неповторимата Набокова ирония, така отличителни за Набоковото творчество.

Владимир Набоков е роден през 1899 г. в семейството на потомствени аристократи (дядо му е бил министър на правосъдието, а баща му – политик). Нареждан е сред най-важните автори на ХХ век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. Първоначално следва в Англия, после се установява за петнайсет години в Берлин. Там създава семейство с Вера Слоним, ражда се синът им Дмитрий. Набоков пише на руски първите си романи, сред които са „Поп, дама, вале”, „Камера обскура”, „Дар”. През 1937 г. Набокови търсят спасение от нацистите във Франция, но го намират три години по-късно в САЩ.