Какво издават за вас паразитните думи, които използвате в работата

Подготвили сте се старателно за среща с шефа или колегите, но изведнъж в професионално изпипаните изречения започва да се прокрадва пълнеж от рода на „фактически“ и „в смисъл“. Не сте единствени. Доста хора се залавят за паразитни думи или „словесни патерици“, когато се чувстват притеснени. Понякога обаче краткото неловко мълчание, докато си съберете мисълта, е за предпочитане пред тези изрази, тъй като те не ви представят в добра светлина в служебната комуникация.

Даваме няколко примера с често използвани паразитни думи:

Нали?

Издава несигурност. Малките деца повтарят тази дума при търсене на авторитетно потвърждение или допълнения към собствените си мисли. Не прекалявайте с „нали“-тата пред шефа, защото ще изглеждате плахи.

В смисъл…

Опит да се прикрие липсата на ясна идея. Изразявате подсъзнателно желание за отсрочка, докато подредите мислите си. Ако желаете да перифразирате, по-добре опитайте с „иначе казано“, а ако искате да направите извод – с „оттук следва, че…“.

Фактически

Искате да придадете компетентност и тежест на изказа си, да убедите околните, че сте навързали нещата логически. Старайте се да не използвате това встъпление, когато имате намерение да изразите мнение или предположение, а не действителен факт.

Всъщност

Мъчите се да задържите интереса на събеседника си, когато не сте много убедени в думите си. Опитвате да намекнете, че ей сега ще кажете нещо важно. Този похват обаче няма да сработи повече от два пъти в един разговор.

Разбираш ли?

Търсите внимание и одобрение. Но не се увличайте с този израз, докато обяснявате как е станал някой гаф – ще изглеждате по-виновни.

Добре!/ Така!

Когато изречението започва с тях, това е опит за подреждане и оформяне на речта. Когато обаче се ползват обилно, целите да замажете ситуация, в която нямате обмислен план, но искате да оставите у събеседника си впечатление на организираност.

Снимка: Pexels