„Извънземното“ на 40: Филмът на Спилбърг си остава чудо

В началото на „Извънземното“ има важна сцена, в която 10-годишният Елиът (Хенри Томас) отчаяно се опитва да убеди майка си (Дий Уолъс), по-големия си брат Майкъл (Робърт Макнотън) и по-малката си сестра Гърти (Дрю Баримор), че е открил извънземно в задния двор на дома им. Никой не му вярва. Той избухва, както биха направили много деца в тази ситуация. Твърди, че отсъстващият му баща би му повярвал. И казва на притеснената си майка, която все още не е преодоляла развода, че баща му и жена на име Сали са на почивка в Мексико. Това наранява чувствата ѝ. Майкъл се нахвърля върху Елиът. „Защо не пораснеш? Мисли и за другите хора за разнообразие.“

Мисълта за другите е в центъра на „Извънземното“ и е основна причина вече 40 години лентата да разплаква зрителите. Идващ от семейство с разведени родители, режисьорът Стивън Спилбърг е страхотно проницателен за това как децата са чувствителни, уязвими, невинни същества, които усещат света интензивно, но също така са естествено солипстични. Те разбират как събитията ги засягат, но емпатията им е част от същия бавен процес на развитие, който ги учи да ходят, да четат и да се грижат за себе си. Спилбърг е създал научна фантастика, в която едно момче буквално усеща това, което чувства друго същество. Връзката между тях е изключително силна. На Елиът му се налага бързо да порасне.

Защо „Извънземното“ продължава да ни вълнува?

Сценарият на Мелиса Матисън е образец на икономичност и яснота. Обслужва история, в която няма големи обрати: Елиът среща И Ти, извънземно, изгубено в гората, след като космическият му кораб заминава без него. Елиът, брат му и сестра му приютяват извънземното и му помагат да се върне у дома. Извън страшните възрастни без лица, които накрая се намесват, това е всичко. Дори диалогът, макар и на моменти забавен, залага на директността.

Спилбърг вече е пренебрегнал очакванията за враждебно нашествие на извънземни с филма „Близки срещи от третия вид“, който изразява надежда, че подобен междувидов контакт може да разкрие най-доброто у човечеството. Нисичкото, мърморещо и ококорено същество в „Извънземното“ е по-скоро похват, който служи за осветляване на самотата и стреса на едно дете, несвикнало с новата си семейна ситуация. Въпреки че във филма не се казва от колко време бащата на Елиът не е вкъщи, явно е от отдавна. Извънземното сближава Елиът с брат му и сестра му, тъй като те работят заедно, за да го приютят и да разберат от какво се нуждае. Докато Елиът помага на И Ти да се прибере у дома, той се научава да приема една новоизмислена версия на това какво означава домът и за него самия.

[irp posts=“261″ name=“„Викингът“ – артистичен реализъм с големи амбиции“]

Спилбърг придава на „Извънземното“ сантиментална сила, която би се чувствала манипулативна, ако не беше толкова стратегически сдържана. Саундтракът на Джон Уилямс е един от най-известните и възторжени, но Спилбърг се отнася към него както с акулата в „Челюсти“ – поднася го на части, преди да позволи на публиката да го изживее изцяло. Едва в сцената, в която И Ти вдига колелото на Елиът в небето, музиката се разгръща с пълна сила. Ефектът е като при спукване на язовирна стена, трансцедентален момент, в който свръхестественото събитие е свързано с огромно емоционално кресчендо.

Като малко други

В лентата няма ирония. Нито усещане, че се опитва да възпроизведе магията на някой предшественик по начина, по който бъдещите филми ще се опитват да го имитират. Спилбърг подхожда към материала с искреността и откритостта, които героите му внасят във връзката си с И Ти. Филмът се усеща вечен и чист, което не може да се каже за много други.

„Извънземното“ е призив за емоционално израстване, за това хората да призоват най-доброто от себе си, когато е наистина важно. Децата могат да го правят. А възрастните могат да се научат отново, ако е необходимо.

Източник: The Guardian

[irp posts=“270″ name=“Вълнува ли се изобщо някой от Аватар“ 2?“]