„Джурасик свят: Господство“ – недостатъци много, но сме тук заради динозаврите

Два вида, разделени от 65 милиона години, са принудени да живеят заедно. Какво може да се обърка? „Джурасик свят: Господство“ ни дава очевидния отговор – всичко.

Действието в шестия филм от поредицата се развива четири години след това в предшественика му „Джурасик свят: Рухналото кралство“. Последният завърши с обявяването на „нова ера“ или неоюрски период. В него хора и динозаври трябва да съжителстват.

Съжителстват и звездите от оригиналната трилогия (д-р Алън Грант (Сам Нийл), д-р Ели Сатлър (Лора Дърн) и д-р Иън Малкълм (Джеф Голдблум)) и от новите части (Оуен Грейди (Крис Прат) и Клеър Деъринг (Брайс Далас Хауърд)). Появяват и се някои от познатите ни второстепенни герои. Намесена е зловеща корпорация за генно инженерство, която планира контрол над световния пазар на храни чрез биомодифицирани скакалци.

И така, носталгията царува, докато екокатастрофата се задава. Зверовете вилнеят по цялата планета, а нашите герои се обединяват, за да я спасят.

Минуси

„Джурасик свят: Господство“ се лута в опитите си да разбере каква точно история иска да разкаже и в кой жанр да е тя. В един момент гледаме поредица от преследвания в стил „Джеймс Бонд“ през живописни улици и пазари, в следващия Крис Прат скача в самолет, напомняйки ни „Мисията невъзможна“.

Това обаче не е единственият недостатък на филма. Сценарият е глуповат, диалозите – посредствени, романтичните елементи – блудкави. В много от решенията на героите няма логика. В същото време всичко е супер предвидимо. Дължината от близо 2 часа и половина е прекалена. Спокойно можеха да се съкратят един или два или три момента, вкарани за допълнителен драматизъм, но без принос към основния сюжет.

Плюсове

Зрелището обаче е налице. Екшън сцените са с майсторска хореография, мащабът е страховит. Актьорите правят каквото могат с това, което им е дадено като материал. Ясно е, че никой не отива на подобен филм с очакването за особени дълбочина и смисъл. Отива за забавлението и да му се напълнят очите със CGI динозаври, което се случва – много са, различни са, хищни са. Ефектите оправдават цената на билета, но за съжаление не компенсират изцяло слабата история.

Хората, за които „Джурасик парк“ е сред ключовите филми на детството, ще се зарадват на носталгичните елементи. Може заради тях даже да не усетят, че ги подценяват като зрители. В „Джурасик свят: Господство“ Нийл, Дърн и Голдблум определено са по-харизматични от Прат и Хауърд. Дори и така обаче героите, които печелят най-много симпатии, са динозаврите. А това не е добър знак.

Към момента информацията сочи, че този филм ще остане финален акорд на франчайза. Можеше да бъде изсвирен по-добре.