Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors

11-те най-интересни луни в нашата Слънчева система

луна, луни

В Слънчевата система има само осем планети (съжаляваме, Плутон). За сметка на това луните са над 200.

Много от тях имат атмосфера, сложен релеф и дори метеорологични системи. Те са динамични, вулканични и изящни обекти според космическите агенции, които се опитват да ги изучат.

Някои луни са по-големи от планети, а други са колкото космически камъни. Всички обаче предлагат улики за това как са се появили съвременните светове. Вижте някои от най-интригуващите луни (големи и малки), които обикалят в нашата Слънчева система.

Луната

Луната е посещавана многократно – всъщност в момента на нея има марсоход – но със сигурност ще стане доста по-интересна с предстоящите мисии „Артемида“, които ще доведат до завръщането на астронавти на единствения ни спътник.

Мисиите вероятно ще ни помогнат да научим много неща за геоложката история на Луната, като се има предвид колко е напреднала технологията от събирането на последните лунни проби. Има и планове за изграждане на космическа станция там, която да проправи пътя за бъдещи космически изследвания.

Фобос и Деймос

Това са двете луни на Марс, на които досега не е приземяван космически апарат. Те вероятно съдържат данни за формирането на тяхната планета, заключени в скалните им пластове. Орбитата на Фобос се свива, докато обикаля около Марс. Това означава, че луната може или да се разбие в планетата, или да бъде разкъсана от нея през следващите 100 милиона години. Е, нещо подобно трябва да се очаква от небесно тяло, кръстено на бог на войната.

Дактил

Малкият Дактил е открит случайно – през 1993 г. космическият апарат „Галилео“ на НАСА минава покрай астероид на име 243 Айда и забелязва малка луна, обикаляща около него.

Дактил доказва, че астероидите могат да имат луни. Благодарение на „Галилео“ разполагаме с изображение на спътника, вероятно „роден“ от същия сблъсък на древни обекти, който е създал Айда.

Европа

Най-малка от луните на Юпитер, Европа е примамлива цел за астробиолозите. Покрита е с лед, под който се намира океан. Тъй като животът, какъвто го познаваме, съществува само при наличието на вода, Европа е основен кандидат за изследване за извънземен живот.

Други елементи на луната обаче са негостоприемни, най-вече радиацията от Юпитер, която може да заличи всякакви признаци на живот, които бихме видели отдалеч. Това прави перспективата за кацане на космически апарат на Европа още по-примамлива – по-лесно е да се види живот отблизо.

Йо

Малка луна на Юпитер (малка означава, че е само малко по-голяма от нашата Луна). Йо има стотици вулкани по повърхността си, които изхвърлят лава на десетки километри в небето. Огромните приливни сили на Юпитер карат повърхността ѝ да се измества със стотици метри насам-натам. Тъй като е свръхгореща и нестабилна, всички наблюдения на Йо се извършват от разстояние.

[irp posts=“635″ name=“Как се формират галактики без тъмна материя“]

Пан и Атлас

Две дребни луни на Сатурн. И двете имат форма на летяща чиния, напомняща на пръстеновидната планета, около която обикалят. Заснети са за първи път от програмата „Вояджър“, а по-късно и от космическия апарат „Касини“ (който завърши кариерата си, като се разби в самия Сатурн).

Други луни на Сатурн имат подобни хребети по екватора си, което показва, че начинът, по който са се формирали, е причинил изразените и неправилни форми на Пан и Атлас.

Харон

Харон е луна на Плутон. Малка е в сравнение с другите луни в Слънчевата система, но е голяма спрямо родителското си тяло. Заедно те образуват единствената известна двойна планетарна система, в която еднаквите страни на Плутон и Харон винаги са обърнати една към друга.

(За сравнение, наблюдател на Земята винаги вижда едната страна на Луната, но на Луната бихте видели всички страни на Земята, докато тя се върти).

Нереида

Една от външните луни на Нептун. Отличава се с безкрайно дългата си орбита. Необходими са ѝ около 360 земни дни, за да завърти един оборот около своята планета домакин.

Трудно е да се наблюдава от Земята, но данни от „Вояджър 2“ през 1989 г. показват, че Нереида е ледена луна. Тъй като предстои да бъдат пуснати в действие нови телескопи, може би скоро ще научим повече за нея.

Титан

Титан е най-голямата луна на Сатурн и втората по големина в Слънчевата система след Ганимед на Юпитер. Най-интересна е със своята плътна атмосфера и огромни океани от метан. НАСА планира да изстреля космически апарат до там след около пет години. Вече разполагаме със снимка от повърхността на Титан, направена от сондата „Хюйгенс“, която пристигна на луната през 2005 г.

Източник: Gizmodo

Снимка: Unsplash

За нас

Мисията на портала „Страница 7“ е да обогатява и развлича. Да е алтернатива на посредствеността. Да открива, посочва и припомня нещата, които правят живота пъстър и смислен.

 

Пишем за красивото в културата, новото в науката, трансформиращото в технологиите, любопитното в лайфстайла и ключовото в кариерното развитие.

 

Надяваме се да ви бъдем полезни. Или поне да ви разсеем приятно.