Колко хора може да поеме Земята?

Днес на Земята живеят близо 8 милиарда души. Но планетата ни невинаги е била толкова пренаселена.

Преди около 300 000 години, когато вероятно за първи път се е появил Хомо сапиенс, общото население е било между 100 и 10 000 души. В началото е имало толкова малко хора, че са били необходими приблизително 35 000 години, за да се удвои числеността на човешката популация. Това твърди Джоел Е. Коен, ръководител на Лабораторията за популации към Рокфелеровия университет и Колумбийския университет в Ню Йорк.

След изобретяването на земеделието преди 15 000 до 10 000 години, когато на Земята е имало между 1 и 10 милиона души, са били необходими 1500 години, за да се удвои човешкото население. През XVI в. времето за удвояване спада до 300 години. А към началото на XIX век за тази цел вече са били необходими само 130 години. От 1930 г. до 1974 г., за едва 44 години, населението на Земята се удвоява отново.

Очаква ли се човешкото население да продължи да нараства с тези темпове?

През 1679 г. Антони ван Льовенхук, учен и изобретател на микроскопа, прогнозира, че на Земята могат да живеят 13,4 милиарда души. Той изчислява, че Холандия заема 1 част от 13 400 части на обитаемата площ на Земята, и така умножава населението на Холандия от 1 милион души по 13 400.

За 40 години изследвания Джоел Е. Коен е събрал 65 оценки, вариращи от 1 милиард до над 1 трилион души. „Разликите между прогнозите за това колко хора може да издържа Земята се увеличават с течение на времето“, коментира той пред Live Science.

В рамките на едно местообитание популацията остава стабилна, ако процентите на раждаемост и смъртност са равни. Но промените в околната среда, като замърсяване или болести, могат да увеличат или намалят капацитета на местообитанието. Както обяснява Коен, що се отнася до човешката популация, „капацитетът зависи както от природните ограничения, така и от човешкия избор“. Естествените ограничения включват недостиг на храна и негостоприемна среда. Човешкият избор включва икономически и културни взаимодействия, например начина, по който произвеждаме и консумираме стоки, както и раждаемостта, средната продължителност на живота и миграциите.

„Бъдещето на световното население е комбинацията от оцеляване и възпроизводство“, казва Патрик Герланд от отдела на ООН за населението пред Live Science.

„Ако имаме съотношение от две деца на двойка, вървим повече или по-малко към стабилен размер на населението. Щом паднем до по-малко от две деца, от поколение на поколение населението ще се свива. Ако сме над това число и мнозинството от хората оцеляват, тогава населението ще расте“, посочва той.

Има ли горна граница на броя хора, които нашата планета може да издържи?

Растежът на световното население достига своя връх през 60-те години на миналия век и оттогава започва да се забавя. През 1950 г. средната раждаемост е била 5,05 деца на жена, по данни на ООН. През 2020 г. тя се е понижила до 2,44 деца на жена. Разбира се, има големи разлики по региони. В много бедни държави раждаемостта е висока и семействата са многобройни. Също така обаче се наблюдава висока детска смъртност и по-кратка продължителност на живота.

По думите на Герланд в момента научният консенсус гласи, че населението на света ще достигне своя пик по-късно през този век. Според прогнозите на ООН то ще стане 10,4 милиарда души някъде през 80-те години на века и ще се задържи на това ниво до 2100 г. Герланд обаче подчертава, че колкото по-далеч в бъдещето гледат демографите, толкова по-спекулативни и несигурни стават техните прогнози.

Броят на хората, които Земята може да понесе, не е фиксиран. „Капацитетът на поносимост е въпрос на начин на производство, начин на потребление, кой има достъп до какво и как“, смята Герланд.

Може би има горна граница на хората, които планетата може да издържа. Но не знаем точно каква е тя, защото варира спрямо производството, потреблението и управлението на ресурсите ни. Според Коен, ако искаме да повлияям на това колко може да понесе Земята, трябва да решим „колко хора искат Ягуари с четири колела и колко искат ягуари с четири крака“.

Снимки: Unsplash