Съкровищницата Флоренция

Флоренция е побрала толкова красота в себе си, че на сетивата чак им е трудно да я поемат. Градът е културният център на Запада, но това определение е прекалено сухо за него. Той е изящество, усет, най-високата точка на човешкия талант.

Архитектурният бисер е катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, наричана Дуомо – шедьовър на готиката. Великолепният ѝ купол е построен от Филипо Брунелески. Интериорът съдържа фрески от някои от най-известните италиански художници.

Кулата „Кампаниле“ и баптистерият също си заслужават разглеждането. Баптистерият първоначално е бил римски храм. Бронзовите му врат са сред най-големите бронзови отливки през Ренесанса.

В центъра на Флоренция се намира Пиаца дела Синьория със смайващия Нептунов фонтан, дело на Бартоломео Аманати. Прочутата мраморна скулптура на бога се намира в края на римски акведукт, който все още функционира.

Ренесансова Флоренция е била под властта на фамилията Медичи – най-силните хора в града от XV до XVIII в. Те били и ревностни меценати на множество известни хора на изкуството. Двете главни художествени галерии – „Уфици“ и дворецът „Пити“, са построени, за да поберат личните им артколекции.

„Уфици“ отваря врати за първи път през 1591 г., с което се превръща в един от първите музеи в Европа. Днес там се помещава най-голямата сбирка с произведения на флорентинското и италианското изкуство в света.

От другата страна на река Арно е дворецът „Пити“. Там има богата колекция от ренесансови шедьоври, включително платна на Рафаело и Тициан, както и многобройни съвременни произведения. Наблизо е красивата градина „Боболи“, в която са разположени редица интересни скулптури.

Река Арно тече през центъра на Флоренция. Разхождайки се по бреговете ѝ, човек може да се любува на запазения градски пейзаж от редуващи се куполи и кули. Впечатляващ е покрития мост Понте Векио. Построен през 1345 г., той е единственият в града, оцелял по време на Втората световна война.