Скитникът Чарли

Майстор на комедията, баща на нямото кино, скандално последователен в оптимизма си… Нито едно от тези определения сякаш не е достатъчно, за да опише Чарли Чаплин – дребния скитник с грамадни обувки, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки, който завинаги променя света на киното. А невероятната му съдба и противоречиви възгледи само допълват изумителния образ на твореца, актьора и човека.

Неговата история е „история от мечти, желания и натрупан опит“. И оживява чрез собствените му думи в откровената, прочувствена и все пак забавна „Моята автобиография. Чарлс Чаплин“.

Публикувана за пръв път през 1964 г., „Моята автобиография“ е един от първите мемоари на знаменитости. Сега се появява след дълго отсъствие на пазара в ново издание на български език в превод на Веселин Измирлиев (изд. „Сиела“).

„Каквито и да са били превратностите на съдбата в моя живот, мисля, че щастието и нещастието връхлитат случайно като облаци през лятото…“ 

Вместо живот в разкош и блясък в Африка, приказката на малкия Чарлс Чаплин започва в ужасяващата бедност на копторите на Южен Лондон. Там с майка си и своя по-голям брат Сидни живее от стая в стая, от приют за бедни в приют за бедни.

Докато един ден щастието решава да почука на вратата им. Чарли стартира своята кариера в една от трупите на знаменития тогава Фред Карно. И се превръща в легендата, предизвикала най-бурни реакции със своята тишина – немите филми „Треска за злато”, „Модерни времена”, „Светлините на града”, а по-късно и „Великият диктатор”.

Чаплин не пести подробности около личния си живот и неуспешните си взаимоотношения с много по-младите Милдред Харис, Лита Грей, Полет Годар и Джоана Бари, както и политическите нападки, които го карат да напусне Съединените щати. Но повдига завесата и към силната и романтична любов, която открива в лицето на Уна О’Нийл – доказателството, че „голямата любов е най-красивото от всички разочарования за един творец, защото той не намира думи да я изрази“.