Цялата поезия на Кавафис излиза на български

Константинос Кавафис е смятан за най-значимия гръцки поет на XX век. Сега на български език за първи път излиза сборник с всички негови 154 стихотворения. Издателството е „Колибри“, преводът е на Иван Б. Генов, а поетическата версия е дело на Кирил Кадийски.

„Стихотворения“ от Константинос Кавафис

През 2023 година се навършват 160 години от рождението и 90 от смъртта на най-големия според мнозина новогръцки поет Константинос П. Кавафис. Настоящото издание е вдъхновено именно от този двоен юбилей. Това е и първият нецензуриран превод на „скандалната“ интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите.

Изданието е с предговор от проф. Клео Протохристова, онасловен „Кавафис – поетът на Александрия, световният поет“, който обосновава статута му като „най-значимия гръцки поет на двайсетия век“.

Кавафис е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия „димотикѝ“. Той изковава единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период. Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони.

Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, позволява на Кавафис да създаде поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм.

Кой е Кавафис?

Константинос П. Кавафис е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата през 1933 г.

Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой в Англия малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език. След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката. Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си – под формата на дневник на английски език със заглавие „Constantinopoliad – an epic“.

В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град. През 1892 г. го назначили на постоянна работа в Службата по напояването, където работил трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живял сам в апартамента си на прочутата александрийска улица „Лепсиус“ 10, днес „Кавафис“. Апартаментът му на втория етаж с времето се превърнал в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създали противоречива репутация.

Отношение към творчеството на поета

Критиката се отнасяла нееднозначно и невинаги добронамерено към поезията на Кавафис – особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.

До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания. Тази необичайна „издателска“ практика на Кавафис и новаторската му поезия направили творбите му редки и търсени. Те се превръщат в класика. Остават винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, за насилието и опиянението от властта, за политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.