![Корица на книгата Хората, които сеят в снега](https://stranitsa7.com/wp-content/uploads/2024/03/Horata-koito-seyat-v-snega_snimka-300x225.jpg)
Древна ДНК разкрива тайните на жертви от Помпей
Изследователи, проучващи човешки останки от Помпей, са извлекли генетични тайни от костите на мъж и жена, които са били погребани, когато римският град е бил погълнат от вулканична пепел.
Този първи „Помпейски човешки геном“ представлява почти пълен набор от „генетични инструкции“ на жертвите, кодирани в ДНК. Откритията са публикувани в журнала Scientific Report.
Двамата души са открити за пръв път през 1933 г. в сграда, която археолозите в Помпей наричат Casa del Fabbro (Къщата на ковача). Те са били сгушени в ъгъла на трапезарията, като че ли са обядвали, когато е станало изригването – на 24 август 79 г. от н.е. Едно от последните проучвания сочи, че огромният облак пепел от изригването на Везувий е причинил смъртта на жителите на града за по-малко от 20 минути.
The man’s skeletal remains were first discovered in the 1930s during the excavation of a building known as Casa del Fabbro, or House of the Blacksmith, where local Pompeian craftsmen once worked https://t.co/K12rUighha pic.twitter.com/zTKUhhVBny
— WSJ Science (@WSJscience) May 26, 2022
Според антрополога д-р Серена Вива от университета в Саленто двете жертви, които учените са изследвали, не са се опитвали да избягат.
„От позицията на телата им изглежда, че не са бягали. А причината може да се крие в здравословното им състояние“, казва д-р Вива пред BBC Radio 4.
Забележително добре съхранените останки в комбинация с най-новите лабораторни технологии позволяват на учените да извлекат много информация от малко количество костен прах. Генетичното изследване разкрива, че скелетът на мъжа съдържа ДНК от бактерии, причиняващи туберкулоза. Възможно е той да е имал заболяването преди смъртта си.
Фрагмент от кост в основата на черепа му пък съдържа достатъчно непокътната ДНК, за да се разчете целият му генетичен код. Това показва, че е имал общи „генетични маркери“ – или разпознаваеми референтни точки в генетичния си код – с други хора, живели в Италия през римската императорска епоха. Но той е имал и група гени, често срещани при хората от остров Сардиния, което подсказва, че по това време на Апенините генетичното разнообразие е било голямо.
Д-р Вива посочва, че всяко човешко тяло в Помпей е „съкровище“.
„Тези хора са безмълвни свидетели на едно от най-известните исторически събития в света. Да работя с тях е голяма привилегия за мен“, споделя тя.
Снимка: Unsplash
За нас
Мисията на портала „Страница 7“ е да обогатява и развлича. Да е алтернатива на посредствеността. Да открива, посочва и припомня нещата, които правят живота пъстър и смислен.
Пишем за красивото в културата, новото в науката, трансформиращото в технологиите, любопитното в лайфстайла и ключовото в кариерното развитие.
Надяваме се да ви бъдем полезни. Или поне да ви разсеем приятно.
![](/wp-content/uploads/2022/04/About-us-page-amico-1.png)
![](/wp-content/uploads/2022/04/Group-139.png)