Да бъдеш инфлуенсър има своята тъмна страна

Инфлуенсър е една от най-предпочитаните професии (ако можем да я наречем така) за съвременните млади хора. Проучване от 2019 г. установи, че повече деца искат да бъдат „ютюбъри“, отколкото астронавти. Това доведе до много критики и мрънкане за „децата в днешно време“.

Но можем ли да ги виним? Световният инфлуенсърски пазар се оценява на 13,8 млрд. долара, сочат данни от 2021 г. Инфлуенсъри като Zoella и Deliciously Ella вече са милионери. Около 300 000 души на възраст между 18 и 26 години използват създаването на съдържание като основен източник на доходи.

Начинът на живот, който виждаме рекламиран в социалните медии, е примамлив. Дали обаче инфлуенсърството е перспективна кариера? Под лъскавата външност се крият несигурност, неравнопоставеност в заплащането според пола и расата, както и проблеми с психическото здраве.

Не е толкова лесно да си инфлуенсър

Експертът по икономика на социалните медии Брук Ерин Дъфи проучва кариерите на модни блогъри, дизайнери и влогъри, промотиращи козметика. В книгата си ‘(Not) Getting Paid to Do What You Love’ тя описва огромната пропаст между множеството, което се пробва в сферата, и малцината, които постигат съществени успехи. Оказва се, че повечето създатели на съдържание често се превръщат просто в извършители на безплатна работа за корпоративни марки.

В доклад от април 2022 г. Комисията по цифрови технологии, култура, медии и спорт на британския парламент определи разликата в заплащането като ключов проблем в индустрията на инфлуенсърите. Съществуват разлики въз основа на пол, раса, увреждания. Проучване от 2020 г. на MSL group, компания за връзки с обществеността, разкри, че на белите инфлуенсъри се плаща с 35% повече в сравнение с чернокожите.

Рисковете на самостоятелната заетост също са сериозни. В бранша липсват служебни стандарти и прозрачност в тарифите. Инфлуенсърите са принудени сами да оценяват стойността си и да определят възнагражденията си. В резултат на това често подценяват собствения си творчески труд и в крайна сметка работят за без пари.

Платформите държат силните карти

Инфлуенсърите са подвластни на алгоритмите – компютърните програми, които определят кои публикации и в какъв ред се показват на потребителите. Социалните мрежи споделят малко подробности за своите алгоритми, но в крайна сметка те „решават“ кой и какво получава видимост (и влияние).

Специалистът по алгоритми Кели Котър посочва как стремежът към влияние се превръща в „игра на видимост“. Инфлуенсърът взаимодейства с платформата по определени начини, чрез които се надява да бъде забелязан. Започва да споделя все повече интимни моменти от живота си, публикува непрестанно в стремежа да бъде релевантен.

Заплахата от невидимост е постоянен източник на несигурност за всеки инфлуенсър. Тези хора са подложени на непрестанен натиск да захранват платформите със съдържание. Ако не го правят, може да бъдат „наказани“ от алгоритъма – публикациите им да бъдат скрити или да се показват по-надолу в резултатите от търсенето.

Кризи на психическото здраве

Постоянното онлайн присъствие води до една от най-разпространените опасности в индустрията на инфлуенсърите: проблеми с психическото здраве.

Инфлуенсърите могат да са на „работното си място“ и да се свързват с аудиторията си по всяко време на денонощието. За много от тях няма разделение между работа и личен живот. В съчетание със страха от загуба на видимост това може да доведе до прегаряне и други сериозни състояния.

Силното присъствие в интернет излага създателите на съдържание на по-голям риск от вербално насилие – по отношение на външния им вид, на това какво публикуват (или не публикуват) и на негативното възприемане на инфлуенсърството като кариера. Всичко това може да предизвика депресия, тревожност, хранителни разстройства, други психически и физически здравословни проблеми.

Именно защото професията инфлуенсър изглежда привлекателна за все повече хора, за тъмната ѝ страна трябва да се говори. Промени са необходими чрез регулации и правила. Те обаче ще сработят единствено ако дойдат от представителите на самата индустрия.

Източник: The Conversation

Снимки: Pexels